За книгата: на една година / Тя беше на четиридесет и две и беше нещастна. Тя не знаеше откъде и защо идва чувството за обреченост, защото през целия си зрял живот се смяташе за жена, стояща здраво на краката си. Тя можеше да даде много имена на сегашното си състояние, но не искаше да го направи, тя просто се потопи с глава в него и доста дълго време дори не се опита да излезе. Ситуацията се утежняваше допълнително от факта, че тя, опитвайки се да напуска къщата възможно най-малко, прекарваше дните си сама. В резултат на това всяко излизане от прага започна да изглежда като задача, изискваща неимоверни усилия, и тя го отлагаше колкото можеше, а нейната непретенциозност и умението да се задоволява с най-малкото бяха само в нейна полза.